Красимир Поповски, учител по френски език в 9 ФЕГ „Ламартин”

Къде си ти, любов народна,

Да подкрепиш и мен ръката,

Та в бездуховността безплодна,

Все „6” да пиша на децата....

Велика Българска Държава

На Крум, Кубрат и Аспарух,

Къде са твоите чест и слава,

Къде е твоят борбен дух?

Спомни си как Борис – Кръстител,

Заложил вяра и живот,

Напуснал своята обител,

За да спаси един народ!

Помни как Кирил и Методий,

Горазд, и Климент, и Наум,

Са дали всичко, да проходи

И да прогледне твоят ум!

Спомни си как Симеон Велики

Прославил с писмената реч

Учителите, ученикът,

Кръстосал дух със огнен меч...

Ти сън ли си, или те има,

Държава наша – пълна скръб,

Неизлечимо уязвима,

Пред „силните” превиваш гръб.

Предаваш родни интереси

И национален капитал...

В безчестни сделки се замеси

„Елитният” ти потенциал

Партийни язви те разяждат,

И политици без морал,

Разкъсват те и те разграждат,

В безмилостна борба за „дял”...

Отбор служители държавни,

С контролни функции и власт,

В „комбина” с „мафиоти славни”

Работят против всички нас.

И депутатите ни мили,

Достойно вирнали глава,

Ще бранят до последни сили,

Пожизнените си права.

А в святата за нас обител,

На училището ни днес,

Най-трудно е, като учител,

Да защитиш морал и чест,

И с отговорност и достойнство

Да представляваш, в наши дни,

Учителското гордо войнство,

Което никой не цени.

И стойностите непреходни,

На знанието да защитиш,

И в крак със силите природни,

Мечти и вяра да твориш...

Ти сън ли си, или те има,

Държава наша без морал,

Бездушна и неуязвима,

Докара ни до този „хал”.

Какво ни даваш от парите ни,

Ти, толкоз щедра към едни,

Към нас пък, бедните учители,

Жестока от далечни дни.

„При спорната квалификация”,

На моите сестри и братя,

Не знам как българската нация

Все още учи си децата.

И как децата ни печелят

Конкурси много по света,

С кого са учили и чели,

При тази наша „слепота”?

Защо на властите дечицата,

При нас записват се и днес?

Дали от обич към езиците,

Или пък е въпрос на чест...?

Нима „велможите ни знатни”,

Не са се учили при нас!?

Защо са тъй неадекватни,

Когато „оперират” с власт?

Ти сън ли си, или те има,

Държава, тънеща в лъжа,

По „гафове” недостижима...

.... Безсилен съм да продължа...